Цветя, билки и гъби

[kkeliov]

Цветя, билки и гъби

Многообразни са цветята, горските плодове, лечебните растения и гъбите, които могат да се видят по шестте екологични пътеки на Белица. Тук може да се полюбувате на красивия пурпурен пренантес, на една от двадесетината български орхидеи – дланокоремника, а също така на цветовете на брястолистното орехче и на ендемичното родопско крайснежно звънче. В района се срещат осилест карамфил, звездан, пъстра зайчина, ливадна метлична и обикновена вратига, синеят големите красиви цветове на прасковолистната камбанка. На отделни места се откриват големите кълбести съцветия на панчичевата пищялка - балкански ендемит, включен в Червената книга на България. През пролетта поляните синеят от планински минзухар. Минавайки през гората, се откриват бялата съсънка и пълзящото срещниче.



Покрай потоците се откроява чернокосът с големите си жълти цветове, там могат да се видят балканската паламида, блатнякът и няколко вида шапичета. Покрай Станкова река се срещат големите листа на бялата овчарка и такива красиви цветя като хойфеловия нежит, горската тинтява, и червената медуница, а по влажните места се намират красивата бударица и слабоногата.

На малките полянки и покрай планинските пътеки се наблюдават целолистното червеноглавче, едностранната камбанка, тънколистната лайкучка, жълтата и горска какула, трицветната теменуга, същинското еньовче, жълтото подрумиче, теснолистната върбовка, камшикът, свиларката, енчецът, зеленоцветният напръстник, обикновената пришница, черновръхът и червената детелина.

По високопланинските поляни растат дребни, но красиви цветя като планинската камбанка, дребнолюспестия карамфил, карпатския спореж, рилската жълтица, ниската жълтуга, българската горчивка, а от орхидеите - чернушката и комароцветната гимнадения. Измежду клека се показват петнистата тинтява, дребнолистният карамфил. Във високите части на планината може да се види балканската петлюга. Листата й са снабдени със специални жлези, които отделят лепкав секрет и „залавят” насекомите в капана си. Там се срещат и други растения като орлова, мъжка, женска и лунна папрат, връшняк, планински и червен омайник, българско вятърче, каменоломки и салепи, миши уши, алпийска язовка, пълногрудеста метличина, млечник, чемерик, лопен. През лятото може да се види салисбургската очанка. По бреговете на високопланинските потоци растат червеното омайниче, прешленестият девесил, австрийският див слънчоглед. Свидетелство за последната ледникова епоха е полярното цвете сребърник (Dryas octopetala). В района на Сухото езеро се срещат сфагнови мъхове.



Разнообразни са лечебните растения, които се срещат в района на Белица. Между тях трябва да се споменат балканският зановец, жълтият кантарион, риганът, сребристото прозорче, обикновената луличка, дивият морков, алпийският лапад, обикновеният и кървавочервеният здравец, мащерката, лечебната иглика, лечебната медуница, белият равнец, лечебно великденче. По шестте пътеки на много места се откриват такива диви горски плодове като черната и червената боровинка, ягодата, шипката, трънката, малината и капината.

Разпознаването и събирането на билки от лечебните растения е полезно и увлекателно занятие. Както всяко друго хоби, то изисква предварителна подготовка и спазване на някои основни условия и правила.

1. Най-важното условие е да се познават характерните белези на отделните растения, за да могат те да се разпознаят от подобните им видове, както и да се знае в какви местообитания те се срещат.

2. Да се знае добре коя част от растението се събира, през какъв период и в каква фаза от развитието му. Употребяемите части на растенията се ценят заради лечебните им вещества. Те не се натрупват равномерно в цялото растение, а в определени части – лист, стрък, цвят, плод и др., които трябва да се събират поотделно. Много често частите на един и същи вид растение съдържат различни по състав и действие лечебни вещества. Разлики в количеството на тези вещества има и през отделните фази от развитието на растението – нарастване, разлистване, цъфтеж, образуване на плодове, узряване на семена и др. При едни видове най-високо е съдържанието във фаза на цъфтеж, при други – при образуване на плодове, а при трети – когато надземната част отмира и растението се подготвя за зимен покой. Добре е да се отчетат и различията в развитието, произтичащи от надморската височина, изложението, условията на местния климат и др.

3. Да се знае какъв е начинът и кои са подходящите инструменти за бране на различните билки, и как те трябва да се пренасят, за да не се похабят събраните количества.

При бране на билки трябва да се спазват стриктно следните общи правила:

1. Билки се берат само в сухо, по възможност слънчево време, след вдигане на сутрешната роса. Не се берат билки по време на дъжд и след него, защото често почерняват при сушенето.

2. Добре е да се бере само един вид билка, не е желателно смесването на различни видове растения.

3. Трябва да се берат само използваемите части от растението. Нежелателно е замърсяването им с почва, пясък и камъчета. Билките изискват чистота!

4. Набраните билки трябва да се поставят рехаво в съдове, за да не се запарват и похабяват. Внимава се билките да не се притискат и мачкат. Подходящи за целта са плитки кошници и платнени торби.

5. След бране на отровни билки, ръцете се измиват старателно със сапун. Деца не трябва да участват в брането на отровни билки!

6. След бране, преди да се подложат на сушене, билките трябва да се почистят от примеси, от променени и от повредени части.

Другите важни правила, свързани с опазване на билките:

1. Брането на билки трябва да се извършва само в райони, където има плътни находища на отделните видове. В тях лечебните растения се възстановяват по-лесно след бране. Не се берат единични или разпръснати растения!

2. Берат се само тези части от растенията, които се употребяват. Недопустимо е унищожаване на цели растения само заради листата, цветовете или семената.

3. Брането трябва да става в сроковете, определени за всеки вид. Преждевременното или закъснялото бране води до похабяване на ресурси, тъй като се събират билки без добри лечебни качества.

4. В находището трябва да се оставя поне 1/3 от добре развитите растения или плодовете, които събираме.

5. Брането на листа трябва да става без увреждане на стъблата и цветовете. Листата не се обират напълно, а се оставят младите листенца, разположени по връхните части на растенията.

6. Стръковете се изрязват грижливо на определената за всеки вид височина, без груби приосновни части. Недопустимо е да се изкореняват растения и след това да се изрязват стръковете. Това води до намаляване запасите.

7. Цветовете и съцветията трябва да се събират внимателно, без да се нарушава целостта на растенията, а ако се събират от дървета и храсти, това в никакъв случай да не става от отрязани или отчупени клони.

Берачите на билки трябва да бъдат най-добрите познавачи и пазители на лечебните растения. Всеки, който се занимава със събиране на билки, трябва да има грижливо отношение към растенията, към природата и да пази крехкото й равновесие. Това е единственият начин да използваме дългосрочно безценното природно богатство на билките!

Многобройни са различните ядливи и отровни видове гъби, които се срещат в района на Белица. Между тях най-голямо значение имат ядливите и вкусни гъби като манатарка, сърнела, пачи крак, челадинка, рижика, масловка. Събирането на гъби изисква множество специализирани и задълбочени знания. Трябва да се познават характерните белези на отделните видове, за да могат те да се различат от подобните им често отровни, а понякога смъртоносни двойници. Гъбите трябва да се берат само от специалисти или под контрол на компетентен специалист. Строго се препоръчва да не се събират гъби от хора без специална за тази дейност подготовка.
_________________
Туристическа социална мрежа
http://kkeliov.com
http://belitsa.com
http://semkovo.com
http://park.belitsa.com
http://gallery.belitsa.com
Дървен материал в Белица

[Реклама]